vasisid (Василена Костова)
87 301
12 сент. 2007 г., 19:13

ТАНГО 

  Поэзия
683 0 7
Любовта ни бе  мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата.
Сълзите се превръщат в празни думички.
Загубихме безброй минути на желания,
залутани в спиралата на времето.
Оставаш сам, зазидан във тъгата си.
Отивам си... натъпкана с отрова.
Ако се загубим и открием тайно някъде,
неудържимо, страстно ще танцуваме.
                                           01. 09. 07 г

© Василена Костова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??