vasisid (Василена Костова)
87 298
12 sept 2007, 19:13

ТАНГО 

  Poesía
657 0 7
Любовта ни бе  мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата.
Сълзите се превръщат в празни думички.
Загубихме безброй минути на желания,
залутани в спиралата на времето.
Оставаш сам, зазидан във тъгата си.
Отивам си... натъпкана с отрова.
Ако се загубим и открием тайно някъде,
неудържимо, страстно ще танцуваме.
                                           01. 09. 07 г

© Василена Костова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??