vasisid (Василена Костова)
87 301
12.09.2007 г., 19:13 ч.

ТАНГО 

  Поезия
686 0 7
Любовта ни бе  мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата.
Сълзите се превръщат в празни думички.
Загубихме безброй минути на желания,
залутани в спиралата на времето.
Оставаш сам, зазидан във тъгата си.
Отивам си... натъпкана с отрова.
Ако се загубим и открием тайно някъде,
неудържимо, страстно ще танцуваме.
                                           01. 09. 07 г

© Василена Костова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??