Sep 12, 2007, 7:13 PM

ТАНГО 

  Poetry
659 0 7
Любовта ни бе  мълчание сковано,
препънато във погледи ранени.
Едничкото, което търсим, все загубваме.
Нечакани, нестоплени... немолещи.
Сърцето ми олеква пред раздялата.
Сълзите се превръщат в празни думички.
Загубихме безброй минути на желания,
залутани в спиралата на времето.
Оставаш сам, зазидан във тъгата си.
Отивам си... натъпкана с отрова.
Ако се загубим и открием тайно някъде,
неудържимо, страстно ще танцуваме.
                                           01. 09. 07 г

© Василена Костова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??