16 авг. 2017 г., 10:19

Татко 

  Поэзия
325 0 1

Духът ми Ти държиш в Своите ръце!
И за душата ми се грижиш,
покриваш ме с криле!

 

Стария човек събличаш,
чистиш с огън моята душа,
покорство и смирение се вплитат
в новото създание - сега.

 

Обличаш ме с Любов,
С Радост, с Мир и с Красота.
Даряваш ми живот - изобилен до века.

 

С песен ме даряваш,
устните ми славят Те сега.
От Трона ти извори потичат,
от сърцето ми - хвала!
 
Ти си моята награда,
твърде голяма при това!
На Тебе тихо уповавам.
И през деня, и през нощта!

© Даниела Йорданова Все права защищены

На моя Небесен баща

 

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ако някой наистина е достоен за хвала, това е Той! Него трябва да обичаме най - много, на Него трябва да благодарим и да се уповаваме! На нашия Създател и Небесен Баща! Поздравявам Те, Даниела, за тези стихове от сърцето! Бог да те пази и вдъхновява!
Предложения
: ??:??