16 авг. 2017 г., 10:19

Татко

467 0 1

Духът ми Ти държиш в Своите ръце!
И за душата ми се грижиш,
покриваш ме с криле!

 

Стария човек събличаш,
чистиш с огън моята душа,
покорство и смирение се вплитат
в новото създание - сега.

 

Обличаш ме с Любов,
С Радост, с Мир и с Красота.
Даряваш ми живот - изобилен до века.

 

С песен ме даряваш,
устните ми славят Те сега.
От Трона ти извори потичат,
от сърцето ми - хвала!
 
Ти си моята награда,
твърде голяма при това!
На Тебе тихо уповавам.
И през деня, и през нощта!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниела Йорданова Все права защищены

На моя Небесен баща

 

Комментарии

Комментарии

  • Ако някой наистина е достоен за хвала, това е Той! Него трябва да обичаме най - много, на Него трябва да благодарим и да се уповаваме! На нашия Създател и Небесен Баща! Поздравявам Те, Даниела, за тези стихове от сърцето! Бог да те пази и вдъхновява!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...