16.08.2017 г., 10:19

Татко

465 0 1

Духът ми Ти държиш в Своите ръце!
И за душата ми се грижиш,
покриваш ме с криле!

 

Стария човек събличаш,
чистиш с огън моята душа,
покорство и смирение се вплитат
в новото създание - сега.

 

Обличаш ме с Любов,
С Радост, с Мир и с Красота.
Даряваш ми живот - изобилен до века.

 

С песен ме даряваш,
устните ми славят Те сега.
От Трона ти извори потичат,
от сърцето ми - хвала!
 
Ти си моята награда,
твърде голяма при това!
На Тебе тихо уповавам.
И през деня, и през нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Йорданова Всички права запазени

На моя Небесен баща

 

Коментари

Коментари

  • Ако някой наистина е достоен за хвала, това е Той! Него трябва да обичаме най - много, на Него трябва да благодарим и да се уповаваме! На нашия Създател и Небесен Баща! Поздравявам Те, Даниела, за тези стихове от сърцето! Бог да те пази и вдъхновява!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...