Татко, татко...
Във скута ми със нежност ще си скрито,
и там ти ще изплачеш сълзи малки,
с краченцата ще риташ, как ще риташ,
повтаряйки ноктюрно „Татко, татко...”!
Тихо като вълна ще те полюшна,
ще те плискам с любов, за да стигнеш
там, до кея със ладията спусната,
и там ще чуеш най-топлата приказка.
И с очи ще премигаш - лъчисто,
сякаш с четки рисуваш ти шаржове,
но аз няма да гледам във листа,
ще те пазя аз само
... от страшното.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Димчев Все права защищены
