Jul 9, 2009, 10:36 AM

Татко, татко... 

  Poetry » Other
750 0 11

Във скута ми със нежност ще си скрито,

и там ти ще изплачеш сълзи малки,

с краченцата ще риташ, как ще риташ,

повтаряйки ноктюрно  „Татко, татко...”!

 

Тихо като вълна ще те полюшна,

ще те плискам с любов, за да стигнеш

там, до кея със ладията спусната,

и там ще чуеш най-топлата приказка.

 

И с очи ще премигаш - лъчисто,

сякаш с четки рисуваш ти шаржове,

но аз няма да гледам във листа,

ще те пазя аз само

... от страшното.

© Димитър Димчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Святост е чувството ти!
  • имаш добро сърце и красива душа...и талант.
  • Имаше моя грешка във втората строфа, поправих я. Иначе не целя непременното перфектно звучене, ако има въобще такова понятие. Някой стих, някои стихове дори да имат наченки на проблеми с въпросният ритъм ...те не бледнеят непременно. Защото е важно посланието което носят. И това малко жертвоприношение си заслужава. Аз вярвам в това!
  • усмихна ме това стихотворение, Митко
    но мисля, че можеш да поработиш още малко върху ритъма във втората строфа- ще се получи още по-добре
    прегръдки
  • Мисля, че ще си много добър татко някой ден!Много топло и нежно си творил и така трябва да е за децата
  • (sun)
  • Така е ... Благодаря ви. Не съм татко , но това не ми пречеше да излея мислите си
  • Е това е най-святото!
  • Мило, много мило!
  • Нашата радост,гордост,мъка...това са те-децата ни.Целувки за малкото човече.
  • Ех тоя млад татко!
Random works
: ??:??