Татко, татко...
Във скута ми със нежност ще си скрито,
и там ти ще изплачеш сълзи малки,
с краченцата ще риташ, как ще риташ,
повтаряйки ноктюрно „Татко, татко...”!
Тихо като вълна ще те полюшна,
ще те плискам с любов, за да стигнеш
там, до кея със ладията спусната,
и там ще чуеш най-топлата приказка.
И с очи ще премигаш - лъчисто,
сякаш с четки рисуваш ти шаржове,
но аз няма да гледам във листа,
ще те пазя аз само
... от страшното.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Димчев Всички права запазени
