14 янв. 2023 г., 19:41

Татуировка

578 0 0

ТАТУИРОВКА

 

Отмина пощальонът тая заран.

От теб отдавна нито вест, ни кост.

И иде ми да къртя тротоара

с две кирки, с три лопати, чук и лост.

 

Да вия като псе по булеварда

в прииждащи лавини от коли.

И две ченгета да ми викат: – Варда! –

кой знае откъде за мен дошли.

 

Като един свръхзвуков изтребител

да разсека зловещата мъгла.

И да ревем: – Къде си? – със вълните,

отворили прегракнали гърла.

 

В ключалките ми празен вятър свири.

И – сякаш че на Марсово поле,

редят ми сиви гларуси шпалири

на плажа със отпуснати криле.

 

Било е сън леглото ми за двама.

И гребенчето в твоите коси.

А теб те няма. Никъде те няма.

И луднах да редя за теб станси.

 

Дори не ми се пие вече бира.

Шкембе чорбата взе да ми горчи.

Във моя мозък Господ татуира

днес твоите две хубави очи.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...