ТАТУИРОВКА

Отмина пощальонът тая заран.

От теб отдавна нито вест, ни кост.

И иде ми да къртя тротоара

с две кирки, с три лопати, чук и лост.

Да вия като псе по булеварда

в прииждащи лавини от коли.

И две ченгета да ми викат: – Варда! –

кой знае откъде за мен дошли.

Като един свръхзвуков изтребител

да разсека зловещата мъгла.

И да ревем: – Къде си? – със вълните,

отворили прегракнали гърла.

В ключалките ми празен вятър свири.

И – сякаш че на Марсово поле,

редят ми сиви гларуси шпалири

на плажа със отпуснати криле.

Било е сън леглото ми за двама.

И гребенчето в твоите коси.

А теб те няма. Никъде те няма.

И луднах да редя за теб станси.

Дори не ми се пие вече бира.

Шкембе чорбата взе да ми горчи.

Във моя мозък Господ татуира

днес твоите две хубави очи.