5 нояб. 2009 г., 22:17

Тая приказка е моя...

656 0 5

                                           Тая приказка е моя...

                                                                         "Ние сме това, което сами сме сътворили

                                                                           за себе си."

Новороден денят

направи първа стъпка.

Завърнах се, отворила

вратите на мистериозни сънища,

пречистена...

И хванах го, и го поведох

към неизвестност,

съградена от очакване.

А мисли алхимично

забълбукаха, излъчвайки

 сияние от

музика, палитра и перо.

Три ключа за кристалното кълбо...

На себе си ще бъда

кръстницата-фея.

Надеждата си ще превърна

във карета,

а вярата ще бъде красивият ми паж.

Ще сътворя най-белоснежна рокля

от нишки на любов четирилистна

и ще танцувам до среднощ

с  един измислен принц.

Ще споделя дискретно

малка тайна,

че... тая приказка...

ще е безкрайна.

                                                                   Диана   Загора

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...