Nov 5, 2009, 10:17 PM

Тая приказка е моя...

651 0 5

                                           Тая приказка е моя...

                                                                         "Ние сме това, което сами сме сътворили

                                                                           за себе си."

Новороден денят

направи първа стъпка.

Завърнах се, отворила

вратите на мистериозни сънища,

пречистена...

И хванах го, и го поведох

към неизвестност,

съградена от очакване.

А мисли алхимично

забълбукаха, излъчвайки

 сияние от

музика, палитра и перо.

Три ключа за кристалното кълбо...

На себе си ще бъда

кръстницата-фея.

Надеждата си ще превърна

във карета,

а вярата ще бъде красивият ми паж.

Ще сътворя най-белоснежна рокля

от нишки на любов четирилистна

и ще танцувам до среднощ

с  един измислен принц.

Ще споделя дискретно

малка тайна,

че... тая приказка...

ще е безкрайна.

                                                                   Диана   Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...