Nov 5, 2009, 10:17 PM

Тая приказка е моя...

653 0 5

                                           Тая приказка е моя...

                                                                         "Ние сме това, което сами сме сътворили

                                                                           за себе си."

Новороден денят

направи първа стъпка.

Завърнах се, отворила

вратите на мистериозни сънища,

пречистена...

И хванах го, и го поведох

към неизвестност,

съградена от очакване.

А мисли алхимично

забълбукаха, излъчвайки

 сияние от

музика, палитра и перо.

Три ключа за кристалното кълбо...

На себе си ще бъда

кръстницата-фея.

Надеждата си ще превърна

във карета,

а вярата ще бъде красивият ми паж.

Ще сътворя най-белоснежна рокля

от нишки на любов четирилистна

и ще танцувам до среднощ

с  един измислен принц.

Ще споделя дискретно

малка тайна,

че... тая приказка...

ще е безкрайна.

                                                                   Диана   Загора

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...