5.11.2009 г., 22:17

Тая приказка е моя...

649 0 5

                                           Тая приказка е моя...

                                                                         "Ние сме това, което сами сме сътворили

                                                                           за себе си."

Новороден денят

направи първа стъпка.

Завърнах се, отворила

вратите на мистериозни сънища,

пречистена...

И хванах го, и го поведох

към неизвестност,

съградена от очакване.

А мисли алхимично

забълбукаха, излъчвайки

 сияние от

музика, палитра и перо.

Три ключа за кристалното кълбо...

На себе си ще бъда

кръстницата-фея.

Надеждата си ще превърна

във карета,

а вярата ще бъде красивият ми паж.

Ще сътворя най-белоснежна рокля

от нишки на любов четирилистна

и ще танцувам до среднощ

с  един измислен принц.

Ще споделя дискретно

малка тайна,

че... тая приказка...

ще е безкрайна.

                                                                   Диана   Загора

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Кънева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...