8 нояб. 2017 г., 19:28

Тая зараза е невидима

852 1 1

                                                          Веднъж мъдрецът Диоген

                                                          с фенер в ръка, в светъл ден,

                                                          тръгнал преди много века

                                                          да дири сред хората Човека!

             

                                                          Не знам Човек намерил ли е Диоген,

                                                          но елате днес и вижте мен

                                                          как с прожектор мощен

                                                          го търся ден и нощем!

                         

                                                          Не ще го намеря, може би –

                                                          завист и злоба сред хората пълзи..!

                                                          Тая зараза е невидима, ефирна, лека,

                                                          но превръща в животинска душата на Човека!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...