14 мая 2011 г., 18:51

Тази бенчица малка...

1.1K 0 14

Вземи си парите, моя малка Катрин!
Не струват те даже и кошница плява
разпиляна от вятър, пред поглед един
към бенката малка на бедрото отляво.

Макар да ме гониш от своята стая,
да скъсаш със мене не се и надявай.
Дори да умирам, аз пак ще мечтая
за бенката малка на бедрото отляво.

Обичам в леглото до тебе отпуснат
 да лежа, а когато зората изгрява,
да милвам настръхнал с изпръхнали устни
тази бенчица малка на бедрото отляво.

И какво от това, че живееш със друг!
Аз твърдя, че не може никой да притежава
като собственост частна - даже твоят съпруг -
тази бенчица малка на бедрото отляво.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...