Тази любов накъде ме води? -
към безсмислена бездна.
Плътта ми е пропита с отрова
и смъртна безнадеждност.
Тази любов на кръст ме разпъна -
Исус бях - ти моят Юда,
безлюбовно ме осъди
на самотна прокуда,
невъзможност да имам
това, което искам,
с черни, объркани мисли,
празнотата притискам.
Тази любов ме води към ада,
плътта ми зове те сега,
виж ме - изгарям на клада,
спаси ме и те моля, ела!
Тази любов ме убива,
но аз я жадувам.
Недей, не си отивай,
за да съществувам!
© Богдана Маринова Все права защищены