Mariq_Vergova (Мария Вергова)
106 759
14 мая 2010 г., 23:46

Тази любов забранена... 

  Поэзия » Любовная
1509 0 16

Дълги  нощи се борех със нея,

надълбоко в сърцето я криех,

ала тя във кръвта ми живее -

непокорна и буйна стихия.

 

Ала тя като огнена лава

се разлива по моите вени

и тупти, и разпалва жарава

в мене тази любов забранена.

    

И обяздих във мен всеки устрем,

и отричах докрай този жребий,

ала мислите мои препускаха

като диви мустанги към тебе.

 

И побягнах оттук надалеко,

друга  обич аз нейде да диря.

И се скитах по стръмни пътеки,

и във погледи чужди се взирах.

 

Но досущ като странник  в пустиня,

в нощ безлунна, умиращ със зов,

аз протягах ръце в милостиня

и се молех за глътка любов.

 

Затова пак при теб се завръщам,

с изранени от тръни нозе,

във очите със обич все същата,

с пресушено от жажда сърце.

 

И дори много грешна и слаба,

но нашепваща тих благослов,

днес смирено пред тебе заставам

и прегръщам  те, моя любов!

© Мария Вергова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??