16 авг. 2013 г., 20:47

Тази малка душа 

  Поэзия » Философская
600 0 9

Тази малка душа се препъна стократно!!!

Без да виждам вървя през пустинни места,

по пътеки, които отвеждат обратно

към тъгата, тъмата, смъртта...

Как от цялата моя огромна охота

някой ден да прекрача Небесен Чертог

не направих и крачка, а падах в живота,

изтъкаван далече от Бог?!

А така ми се иска да видя небето!

Да отпия от вярата жива вода,

да съграждам сърцето си смело, където

няма мухъл и няма ръжда!

 

Тази малка душа се препъна стократно,

но полека пораства в дъжда...

© Руми Бакърджиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Финалът е силен!
  • "Тази малка душа се препъна стократно!!!
    Без да виждам вървя през пустинни места,
    по пътеки, които отвеждат обратно
    към тъгата, тъмата, смъртта...
    Как от цялата моя огромна охота
    някой ден да прекрача Небесен Чертог
    не направих и крачка, а падах в живота,
    изтъкаван далече от Бог?!
    А така ми се иска да видя небето!
    Да отпия от вярата жива вода,
    да съграждам сърцето си смело, където
    няма мухъл и няма ръжда!

    Тази малка душа се препъна стократно,
    но полека пораства в дъжда..."

    Много, МНОГО!!!
    Благодаря ти, Руми!
    Възхитена съм!!!
  • Бог допуска в нас падението.То е полезно-за смирение!
  • Красиво очакване! Харесах!!!
  • Дъждът е нужен - напоява и дава сили! Харесах!
  • Поздрав!
  • Небето е в теб, в душата ти! Намери го! Поздрави!
  • Благодаря ти, Камелия! Поздрави и от мен!
  • Дай Боже да "порасне", защото е добра!!!
    Поздрави!!!
Предложения
: ??:??