Тази малка душа се препъна стократно!!!
Без да виждам вървя през пустинни места,
по пътеки, които отвеждат обратно
към тъгата, тъмата, смъртта...
Как от цялата моя огромна охота
някой ден да прекрача Небесен Чертог
не направих и крачка, а падах в живота,
изтъкаван далече от Бог?!
А така ми се иска да видя небето!
Да отпия от вярата жива вода,
да съграждам сърцето си смело, където
няма мухъл и няма ръжда!
Тази малка душа се препъна стократно,
но полека пораства в дъжда...
© Руми Бакърджиева All rights reserved.