16.08.2013 г., 20:47

Тази малка душа

835 0 9

Тази малка душа се препъна стократно!!!

Без да виждам вървя през пустинни места,

по пътеки, които отвеждат обратно

към тъгата, тъмата, смъртта...

Как от цялата моя огромна охота

някой ден да прекрача Небесен Чертог

не направих и крачка, а падах в живота,

изтъкаван далече от Бог?!

А така ми се иска да видя небето!

Да отпия от вярата жива вода,

да съграждам сърцето си смело, където

няма мухъл и няма ръжда!

 

Тази малка душа се препъна стократно,

но полека пораства в дъжда...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Руми Бакърджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Финалът е силен!
  • "Тази малка душа се препъна стократно!!!
    Без да виждам вървя през пустинни места,
    по пътеки, които отвеждат обратно
    към тъгата, тъмата, смъртта...
    Как от цялата моя огромна охота
    някой ден да прекрача Небесен Чертог
    не направих и крачка, а падах в живота,
    изтъкаван далече от Бог?!
    А така ми се иска да видя небето!
    Да отпия от вярата жива вода,
    да съграждам сърцето си смело, където
    няма мухъл и няма ръжда!

    Тази малка душа се препъна стократно,
    но полека пораства в дъжда..."

    Много, МНОГО!!!
    Благодаря ти, Руми!
    Възхитена съм!!!
  • Бог допуска в нас падението.То е полезно-за смирение!
  • Красиво очакване! Харесах!!!
  • Дъждът е нужен - напоява и дава сили! Харесах!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...