13 авг. 2015 г., 01:07

Тази нощ

666 0 8

ТАЗИ НОЩ

 

Тази нощ  усещам ръцете ти галещи,

звезди обсипват простора небесен,

падат яркочервени и парещи

върху теб и косите ти сресани.

 

И тази нощ на звездно мечтание

очи в мен и в небето загледани

имат моето тихо признание

в сърцето ми нежно и ледено.

 

Аз ги виждам – стотици са,

ослепителни, ярки, красиви.

над нас летят – като птици са

и като тежки глътки горчиви...

 

За мен си обаче единствена,

недостижима и много далечна,

поникнала в мисъл изчистена,

в кръвта си отровата вечна.

 

 

12.08.2015 г.                                                     Велин Иванов Гюргаков

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Велин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Анастасия! Радвам се на присъствието ти!
  • Благодаря ти Руми! Трогват ме хубавите ти думи!
  • Велин, много нежна и романтична е душата ти, щом си написал нещо толкова красиво! Хареса ми нощта, в която се случват толкова съкровени мигове!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти Белназ! Разбрала си много добре емоцията!
    И на теб благодаря Йоана! Да, едно чувство с много насоки в настроенията!
    Електра и ти си усетила финала - с чара на отровата, която има колкото негативно отражение на организма и душата, толкова и позитивно!
    Аз мога да добавя още, но не е нужно да правя разбор на собствения си стих! Всички сте разбрали всичко и сте го оценили, а аз ви благодаря момичета и момчета!
  • Нежно и романтично стихотворение с невероятно очарователен завършек.
    Поздравления, Велин!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...