13.08.2015 г., 1:07

Тази нощ

663 0 8

ТАЗИ НОЩ

 

Тази нощ  усещам ръцете ти галещи,

звезди обсипват простора небесен,

падат яркочервени и парещи

върху теб и косите ти сресани.

 

И тази нощ на звездно мечтание

очи в мен и в небето загледани

имат моето тихо признание

в сърцето ми нежно и ледено.

 

Аз ги виждам – стотици са,

ослепителни, ярки, красиви.

над нас летят – като птици са

и като тежки глътки горчиви...

 

За мен си обаче единствена,

недостижима и много далечна,

поникнала в мисъл изчистена,

в кръвта си отровата вечна.

 

 

12.08.2015 г.                                                     Велин Иванов Гюргаков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Велин Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Анастасия! Радвам се на присъствието ти!
  • Благодаря ти Руми! Трогват ме хубавите ти думи!
  • Велин, много нежна и романтична е душата ти, щом си написал нещо толкова красиво! Хареса ми нощта, в която се случват толкова съкровени мигове!
    Поздрав и от мен!
  • Благодаря ти Белназ! Разбрала си много добре емоцията!
    И на теб благодаря Йоана! Да, едно чувство с много насоки в настроенията!
    Електра и ти си усетила финала - с чара на отровата, която има колкото негативно отражение на организма и душата, толкова и позитивно!
    Аз мога да добавя още, но не е нужно да правя разбор на собствения си стих! Всички сте разбрали всичко и сте го оценили, а аз ви благодаря момичета и момчета!
  • Нежно и романтично стихотворение с невероятно очарователен завършек.
    Поздравления, Велин!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...