rocker (Велин)
29 153

Aug 13, 2015, 1:07 AM

Тази нощ

Poetry

664 0 8

ТАЗИ НОЩ

Тази нощ усещам ръцете ти галещи,

звезди обсипват простора небесен,

падат яркочервени и парещи

върху теб и косите ти сресани.

И тази нощ на звездно мечтание

очи в мен и в небето загледани

имат моето тихо признание

в сърцето ми нежно и ледено.

Аз ги виждам – стотици са,

ослепителни, ярки, красиви.

над нас летят – като птици са

и като тежки глътки горчиви...

За мен си обаче единствена,

недостижима и много далечна,

поникнала в мисъл изчистена,

в кръвта си отровата вечна.

12.08.2015 г. Велин Иванов Гюргаков

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

rocker (Велин)

Благодаря Анастасия! Радвам се на присъствието ти!

2015-08-21T00:24:13+03:00
rocker (Велин)

Благодаря ти Руми! Трогват ме хубавите ти думи!

2015-08-14T12:53:59+03:00
rumbic (Руми)

Велин, много нежна и романтична е душата ти, щом си написал нещо толкова красиво! Хареса ми нощта, в която се случват толкова съкровени мигове!
Поздрав и от мен!

2015-08-14T00:23:56+03:00
rocker (Велин)

Благодаря ти Белназ! Разбрала си много добре емоцията!
И на теб благодаря Йоана! Да, едно чувство с много насоки в настроенията!
Електра и ти си усетила финала - с чара на отровата, която има колкото негативно отражение на организма и душата, толкова и позитивно!
Аз мога да добавя още, но не е нужно да правя разбор на собствения си стих! Всички сте разбрали всичко и сте го оценили, а аз ви благодаря момичета и момчета!

2015-08-13T23:28:16+03:00
empousa5 (Електра)

Нежно и романтично стихотворение с невероятно очарователен завършек.
Поздравления, Велин!

2015-08-13T23:06:58+03:00

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0