6 дек. 2007 г., 11:24

Тази стая...

1K 0 19
Погледни ме...
В тази стая
няма други...
никой, освен нас...
Слушай ме...
Замира времето...
сега сме двама
само ти... и аз...
Докосвай ме...
Дари ме с лудост,
да бъдем с теб,
пробуждащ се вулкан...
Целувай ме!
Вкуси онуй, което
предвкусвал си
у мен, мечтаеш да ти дам...
Обгръщай ме!
Сами сме... само двама...
Прелей се в мен...
и забрави за свян...
Жадувай ме!
Тъй както друга няма
от мен опиташ ли...
не вярваш, но аз знам...
Усети ли?...
Тъй тясно стана
и сливат се телата ни,
трептят...
Почувства ли?...
горим със тебе двама...
от обич сетивата ни
пламтят...
Не виждаш ли...
как в миг обгърна ни
разтърсваща и розова
мъгла...
Не чувстваш ли?...
телата ни прегърнати
отпуснати във сладостна
нега...


Само тук, във тази стая
няма кой да разбере,
няма кой да ни осъди,
няма кой и да ни спре...
Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме: "Защо..."



По мотиви от "In una stanza quasi rosa" - Laura Pausini

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мила Нежна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...