6.12.2007 г., 11:24

Тази стая...

1.1K 0 19
Погледни ме...
В тази стая
няма други...
никой, освен нас...
Слушай ме...
Замира времето...
сега сме двама
само ти... и аз...
Докосвай ме...
Дари ме с лудост,
да бъдем с теб,
пробуждащ се вулкан...
Целувай ме!
Вкуси онуй, което
предвкусвал си
у мен, мечтаеш да ти дам...
Обгръщай ме!
Сами сме... само двама...
Прелей се в мен...
и забрави за свян...
Жадувай ме!
Тъй както друга няма
от мен опиташ ли...
не вярваш, но аз знам...
Усети ли?...
Тъй тясно стана
и сливат се телата ни,
трептят...
Почувства ли?...
горим със тебе двама...
от обич сетивата ни
пламтят...
Не виждаш ли...
как в миг обгърна ни
разтърсваща и розова
мъгла...
Не чувстваш ли?...
телата ни прегърнати
отпуснати във сладостна
нега...


Само тук, във тази стая
няма кой да разбере,
няма кой да ни осъди,
няма кой и да ни спре...
Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме: "Защо..."



По мотиви от "In una stanza quasi rosa" - Laura Pausini

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...