6.12.2007 г., 11:24

Тази стая...

1K 0 19
Погледни ме...
В тази стая
няма други...
никой, освен нас...
Слушай ме...
Замира времето...
сега сме двама
само ти... и аз...
Докосвай ме...
Дари ме с лудост,
да бъдем с теб,
пробуждащ се вулкан...
Целувай ме!
Вкуси онуй, което
предвкусвал си
у мен, мечтаеш да ти дам...
Обгръщай ме!
Сами сме... само двама...
Прелей се в мен...
и забрави за свян...
Жадувай ме!
Тъй както друга няма
от мен опиташ ли...
не вярваш, но аз знам...
Усети ли?...
Тъй тясно стана
и сливат се телата ни,
трептят...
Почувства ли?...
горим със тебе двама...
от обич сетивата ни
пламтят...
Не виждаш ли...
как в миг обгърна ни
разтърсваща и розова
мъгла...
Не чувстваш ли?...
телата ни прегърнати
отпуснати във сладостна
нега...


Само тук, във тази стая
няма кой да разбере,
няма кой да ни осъди,
няма кой и да ни спре...
Само тук, сега, сме двама,
само тук, сега, едно...
само днес, а утре няма...
Утре... ще се питаме: "Защо..."



По мотиви от "In una stanza quasi rosa" - Laura Pausini

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мила Нежна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...