25 апр. 2008 г., 11:41

Тази вечер бях на среща

1.1K 0 1
Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.

Зная, нямаше сърце, което
като мойто в онзи час да е щастливо.
И морето, пясъците, и небето,
в този миг усещаха се живи.

Затихна блясък и луната
на погледа ти да се наслади.
Вихъра си спря дори вълната,
в ръцете ти да поседи.

Да можех аз да дойда със вълните
и нежно с тях да те обвия,
и за момент да се завърна в дните,
когато чувствата си можех да не крия.

Да можех да се преродя в луната,
всяка нощ аз скришно да те гледам.
Така и мъката в душата
щеше да изглежда бледа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...