25.04.2008 г., 11:41

Тази вечер бях на среща

1.1K 0 1
Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.

Зная, нямаше сърце, което
като мойто в онзи час да е щастливо.
И морето, пясъците, и небето,
в този миг усещаха се живи.

Затихна блясък и луната
на погледа ти да се наслади.
Вихъра си спря дори вълната,
в ръцете ти да поседи.

Да можех аз да дойда със вълните
и нежно с тях да те обвия,
и за момент да се завърна в дните,
когато чувствата си можех да не крия.

Да можех да се преродя в луната,
всяка нощ аз скришно да те гледам.
Така и мъката в душата
щеше да изглежда бледа.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...