Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.
Зная, нямаше сърце, което
като мойто в онзи час да е щастливо.
И морето, пясъците, и небето,
в този миг усещаха се живи.
Затихна блясък и луната
на погледа ти да се наслади.
Вихъра си спря дори вълната,
в ръцете ти да поседи.
Да можех аз да дойда със вълните
и нежно с тях да те обвия,
и за момент да се завърна в дните,
когато чувствата си можех да не крия.
Да можех да се преродя в луната,
всяка нощ аз скришно да те гледам.
Така и мъката в душата
щеше да изглежда бледа.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ина Всички права запазени
