Apr 25, 2008, 11:41 AM

Тази вечер бях на среща

  Poetry » Love
1.1K 0 1
Тази вечер бях на среща
с твойте ангелски очи.
С пулса, който тихо се усеща,
защото нямаше и как да замълчи.

Зная, нямаше сърце, което
като мойто в онзи час да е щастливо.
И морето, пясъците, и небето,
в този миг усещаха се живи.

Затихна блясък и луната
на погледа ти да се наслади.
Вихъра си спря дори вълната,
в ръцете ти да поседи.

Да можех аз да дойда със вълните
и нежно с тях да те обвия,
и за момент да се завърна в дните,
когато чувствата си можех да не крия.

Да можех да се преродя в луната,
всяка нощ аз скришно да те гледам.
Така и мъката в душата
щеше да изглежда бледа.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...