12 мая 2022 г., 19:06  

Те, лудите вещици нямат души 

  Поэзия » Другая
444 3 8


Ех, миличка, миличка – още си малка.
Чуй! Вечност летяла! Сега ме разсмя!
С метлата се пръкнах на тази земя,
да бъде по-лошо – с балканска закалка.

 

Душата на вещица дяволи в черно,
желаха да купят. Защо ли им бе?
Аз пазех си моето късче небе
и крива скоруша – стипчива наверно.

 

По нейните клони висяха звездите,
метлата летеше където реши...
Те, лудите вещици нямат души,
присмива се дяволът. В крушата скрит е.

 

Присядат ми – дребни и много стипчиви,
но шепичка круши и глътка роса
и свой кръст, и нечии чужд понеса,
и литвам високо, в небесните ниви.

 

А долу пак пъплят – човек, до човека,
продават души – ето – злото не мре...
Добре, че отдавна не виждам добре
и все съм си луда... От люлка – до века...

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

На Хък
Летях цяла вечност на свойта метла
(Добре, че е кротка и още ме слуша!),
но вместо да стигна до нови слънца,
(Не знам как!?) паркирах под Кривата Круша. ...
  1529  11 
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря!
  • Тая лудост на вечно неспокойната, търсеща и непримирима душа много ми харесва в поиезията ти. Съпричастна съм с нея!
  • Благодаря!
  • Имат, имат...
    Чудесно!
  • Огън си!
  • Поздрави, чаровна вещице. Хаха, аз също съм с балканска закалка
  • Връщам се да си го прочета на спокойствие и... огън си, ей!
    P. S. Мисля си на тогавашните си дваесеиняколко колко ли ми е изглеждала тая цяла вечност 🤣
  • Злото не мре, защото злобните, двулични душици са цяло море! За скорушите знаеш, че трябва да лагеруват за да омекнат и стават божествени. Пак си върха, Наде! Поздрав!
Предложения
: ??:??