Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж,
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...
Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър.
Полудели са, явно - в тази буря така да се гонят.
Тежки струи вода мокрят кичури с цвят на бакър,
а сребристият смях се прелива в песента на пороя.
Те са луди и двамата - шепне зло посивелият град -
накъде ли са хукнали в бурята!? Възрастни хора!
Но нима ще достигне мълвата на безличния свят
до онези, които виждат не кален дъжд, а простори!? ...