Те са луди
Те са луди и двамата. Тичат боси в проливния дъжд
и се смеят на калните локви и мръсните улици -
един рус момчурляк, скрит в осанка на възрастен мъж,
и момиче, отдавна пораснало. Странна приумица...
Не привлича ги сухата стряха и не носят чадър.
Полудели са, явно - в тази буря така да се гонят.
Тежки струи вода мокрят кичури с цвят на бакър,
а сребристият смях се прелива в песента на пороя.
Те са луди и двамата - шепне зло посивелият град -
накъде ли са хукнали в бурята!? Възрастни хора!
Но нима ще достигне мълвата на безличния свят
до онези, които виждат не кален дъжд, а простори!?
И какво, че ги съдят разни призрачни, дребни души,
колко струва приличният делник на еснафските нрави,
щом се случва това, пред което и Господ мълчи!?
Двама тичат в дъжда и не мислят за "криви" и "прави".
Тяхна стряха е само избуялата, зряла любов,
а по пътя към нея нито в дъжд, нито в буря се спира.
Тези двама безумци имат свой миг в живота суров
и си плащат цената за директната връзка с Всемира.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
