23 апр. 2012 г., 09:56

Театър

835 0 3

 

Тази героиня я знам добре,
някъде в тъмнината, зад кулисите,
някъде от последните редове,
да гадая коя ли е за теб орисана.
Защото знам, че няма да съм аз.
На нея може за малко да суфлирам,
да понося сценичната ù рокля, атлазена.
Но главна роля в твоята пиеса не намирам.
Но днес съм там, сред аплодисментите,
нося цветя и картичка за автограф,
и почти припадам, когато се допираш до мене,
нищо че в очите ти не мога да чета,
нищо че ще боли, когато свърши,
нищо че ти си знаеш отсега,
че съм дубльорка и съм средство да не ти е скучно.
Запази ми антракта. А аз ще търся друга пиеса след това.

22.04.2012г.
гр. Сопот

 

вдъхновено от Lady Gaga’s Paparazzi и Александър Скарсгард



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мерси за пожеланията. Явно идеята на стихотворението остана неразбрана, Всъщност не става въпрос буквално за актьори, пиеси и дубльори, това е метафора на историята на лирическата, която има връзка с мъж, за който осъзнава, че не гледа на нея сериозно.
  • Прекрасно!
    Поздрав и от мен!
  • За първи път чувам, че в поезията е задължително да има символчета и метафорки. Всеки има стил, доколкото знам и не е нужно изказите на поетите да си приличат един с друг. Не е задължително да се харесва на всички, разбира се, но нямам намерение да се напъвам да влизам в някакъв друг подход на писане, който не ми е привичен.

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....