23 апр. 2012 г., 09:56

Театър 

  Поэзия » Любовная
641 0 3

 

Тази героиня я знам добре,
някъде в тъмнината, зад кулисите,
някъде от последните редове,
да гадая коя ли е за теб орисана.
Защото знам, че няма да съм аз.
На нея може за малко да суфлирам,
да понося сценичната ù рокля, атлазена.
Но главна роля в твоята пиеса не намирам.
Но днес съм там, сред аплодисментите,
нося цветя и картичка за автограф,
и почти припадам, когато се допираш до мене,
нищо че в очите ти не мога да чета,
нищо че ще боли, когато свърши,
нищо че ти си знаеш отсега,
че съм дубльорка и съм средство да не ти е скучно.
Запази ми антракта. А аз ще търся друга пиеса след това.

22.04.2012г.
гр. Сопот

 

вдъхновено от Lady Gaga’s Paparazzi и Александър Скарсгард



© Събина Брайчева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Мерси за пожеланията. Явно идеята на стихотворението остана неразбрана, Всъщност не става въпрос буквално за актьори, пиеси и дубльори, това е метафора на историята на лирическата, която има връзка с мъж, за който осъзнава, че не гледа на нея сериозно.
  • Прекрасно!
    Поздрав и от мен!
  • За първи път чувам, че в поезията е задължително да има символчета и метафорки. Всеки има стил, доколкото знам и не е нужно изказите на поетите да си приличат един с друг. Не е задължително да се харесва на всички, разбира се, но нямам намерение да се напъвам да влизам в някакъв друг подход на писане, който не ми е привичен.
Предложения
: ??:??