12 сент. 2007 г., 20:27

ТЕАТЪРЪТ

844 0 18

Момчетата играят на мъже.
На поети, капитани и пирати.
Отплуват в нарисувано море,
опънали платната на измислени фрегати.

Жените пък играят на любов.
Момичетата - на пораснали жени.
Пошлост и коварство във едно.
Закачки, хитрост, гняв, сълзи.

Увлечени в забавната игра,
актьорите плетат интриги и рушат,
с пъстри дрехи кичат свойта суета,
през трупове и през съдби вървят.

Защо е нужен този маскарад,
май няма никога да разбера.
От сцената ме лъха хлад,
душата потреперва в самота...

В театъра край мен минават
отредените ми от съдбата дни,
не зная още колко ми остават,
но маската за мен до днеска не открих.



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даша Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Витания, Седем, Женина и на вас благодаря.
  • Този стих .... чудесен е! И даде началото на един приятен за мен разговор!
    Страхотно!
  • май няма никога да разбера.
    ________________________________
    Сложна същност Даша.
    Имаш ръката ми!
  • Обичам да те чета Даша!Пишеш невероятно!
  • Благодаря на всички за прочита и за положителните коментари. Да, животът е театър, но в театъра има положителни и отрицателни роли, а някои преиграват. За съжаление почти винаги от отрицателните герои.
    Поздрави на всички.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...