Момчетата играят на мъже. На поети, капитани и пирати. Отплуват в нарисувано море, опънали платната на измислени фрегати. Жените пък играят на любов. Момичетата - на пораснали жени. Пошлост и коварство във едно. Закачки, хитрост, гняв, сълзи. Увлечени в забавната игра, актьорите плетат интриги и рушат, с пъстри дрехи кичат свойта суета, през трупове и през съдби вървят. Защо е нужен този маскарад, май няма никога да разбера. От сцената ме лъха хлад, душата потреперва в самота... В театъра край мен минават отредените ми от съдбата дни, не зная още колко ми остават, но маската за мен до днеска не открих. |
© Даша All rights reserved.