12.09.2007 г., 20:27

ТЕАТЪРЪТ

842 0 18

Момчетата играят на мъже.
На поети, капитани и пирати.
Отплуват в нарисувано море,
опънали платната на измислени фрегати.

Жените пък играят на любов.
Момичетата - на пораснали жени.
Пошлост и коварство във едно.
Закачки, хитрост, гняв, сълзи.

Увлечени в забавната игра,
актьорите плетат интриги и рушат,
с пъстри дрехи кичат свойта суета,
през трупове и през съдби вървят.

Защо е нужен този маскарад,
май няма никога да разбера.
От сцената ме лъха хлад,
душата потреперва в самота...

В театъра край мен минават
отредените ми от съдбата дни,
не зная още колко ми остават,
но маската за мен до днеска не открих.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даша Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Витания, Седем, Женина и на вас благодаря.
  • Този стих .... чудесен е! И даде началото на един приятен за мен разговор!
    Страхотно!
  • май няма никога да разбера.
    ________________________________
    Сложна същност Даша.
    Имаш ръката ми!
  • Обичам да те чета Даша!Пишеш невероятно!
  • Благодаря на всички за прочита и за положителните коментари. Да, животът е театър, но в театъра има положителни и отрицателни роли, а някои преиграват. За съжаление почти винаги от отрицателните герои.
    Поздрави на всички.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...