10 окт. 2009 г., 20:57

Тежест

821 0 5



Трепкат листенцата брезови,

едва усетили

нежните ласки на вятър.

С усмивки свенливи,

отронват се

капчици искряща роса.

Прегръща с клони брезата

птичите блянове

и с тях полита

в песенната синева.

Нощем

звездици се диплят в косите й,

светулки рисуват над нея

туптящи дъги

или кротко

сладкогласен дъждец

й мълви.

 

Танцуващи нощни слънца,

вятърков шепот

и росни милувки сънува брезата,

покрита от тежка слана.

 

 

 

 


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ласка Александрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...