10.10.2009 г., 20:57

Тежест

820 0 5



Трепкат листенцата брезови,

едва усетили

нежните ласки на вятър.

С усмивки свенливи,

отронват се

капчици искряща роса.

Прегръща с клони брезата

птичите блянове

и с тях полита

в песенната синева.

Нощем

звездици се диплят в косите й,

светулки рисуват над нея

туптящи дъги

или кротко

сладкогласен дъждец

й мълви.

 

Танцуващи нощни слънца,

вятърков шепот

и росни милувки сънува брезата,

покрита от тежка слана.

 

 

 

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ласка Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...