Lovewear (Пепър Формаджи)
97 2195
28 июн. 2014 г., 19:21

Теменуги 

  Поэзия » Другая
768 0 5

 

 

Бавно и полека

се отцежда сънят

от заспалите тухлени къщи.

Между миглите – сутрин,

между нас е дъждът.

Нахлузвам лилавата блуза.

Две очи портокалови

ме бодат с нетърпение.

Гладен е. Жаден е. Чака.

Дългокотести стъпчици,

синьо умилкване,

чадърът мълчи ураганно.

 

Бавно и полека

изпълзява отвсякъде

юлската дюлена жега.

Мъкне лято под мишници.

Срещите кратки са,

а кафето – измито, сладникаво.

Бързам, светът ме притиска.

Целуни ме дълбоко и после

не се обаждай няколко седмици.

Така съм привикнала.

Така е по-лесно.

Защо да разваляме навика?

 

Бавно и полека

разкопчава денят

хоризонта оранжево-розов.

Буреносните облаци

точат графитени зъби,

налитат на сухо и топло.

Приютявам те в поглед,

не тършувай надолу.

Мърка часовникът в кухнята.

Всичко ценно е взето,

остана само сърцето.

Разпиляват се в мен теменуги.

 

 

© Пепър Формаджи Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Стенлииии, благодаря, посещенията и коментарите ти винаги ме топлят и радват!
    Миа, благодаря.
  • Много красиви образи, браво!
  • Понякога навиците за лошо нещо, Пепър, нека се обади след няколко... дни!
    Може да е взето всичко ценно, но най-ценното, все пак, ти е останало.
    Благодаря за букета, чудесно си пасва с юлския ти дрескод!
  • Благодаря ти за чудесния коментар, Ивон. Радвам се, че прочете и хареса!
  • 50 нюанса хубаво! Богат и наситен с цветове стих!
Предложения
: ??:??