Теменуги
Бавно и полека
се отцежда сънят
от заспалите тухлени къщи.
Между миглите – сутрин,
между нас е дъждът.
Нахлузвам лилавата блуза.
Две очи портокалови
ме бодат с нетърпение.
Гладен е. Жаден е. Чака.
Дългокотести стъпчици,
синьо умилкване,
чадърът мълчи ураганно.
Бавно и полека
изпълзява отвсякъде
юлската дюлена жега.
Мъкне лято под мишници.
Срещите кратки са,
а кафето – измито, сладникаво.
Бързам, светът ме притиска.
Целуни ме дълбоко и после
не се обаждай няколко седмици.
Така съм привикнала.
Така е по-лесно.
Защо да разваляме навика?
Бавно и полека
разкопчава денят
хоризонта оранжево-розов.
Буреносните облаци
точат графитени зъби,
налитат на сухо и топло.
Приютявам те в поглед,
не тършувай надолу.
Мърка часовникът в кухнята.
Всичко ценно е взето,
остана само сърцето.
Разпиляват се в мен теменуги.
© Пепър Формаджи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много красиви образи, браво!
-
Понякога навиците за лошо нещо, Пепър, нека се обади след няколко... дни!
Може да е взето всичко ценно, но най-ценното, все пак, ти е останало.
Благодаря за букета, чудесно си пасва с юлския ти дрескод! -
Благодаря ти за чудесния коментар, Ивон. Радвам се, че прочете и хареса!
-
50 нюанса хубаво! Богат и наситен с цветове стих!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Миа, благодаря.