Теодора
Посветено на моята съученичка Теодора, която отсъстваше много
Когат` от мене си далеч,
аз не мога да издържам.
В мен е поголовна сеч -
мъката си не удържам.
Как без теб аз ще живея,
ти си моята душа!
Друга аз не ще копнея,
щот' без тебе ще умра!
С тебе аз се чувствам млад,
но без тебе съм ръждив!
С теб съм в рая - без теб е ад,
в близост ли си - аз съм жив...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сандостен Калций Все права защищены
