Jun 13, 2010, 8:35 PM

Теодора

  Poetry » Love
772 0 0

Посветено на моята съученичка Теодора, която отсъстваше много

 

Когат` от мене си далеч,

аз не мога да издържам.

В мен е поголовна сеч -

мъката си не удържам.

 

Как без теб аз ще живея,

ти си моята душа!

Друга аз не ще копнея,

щот' без тебе ще умра!

 

С тебе аз се чувствам млад,

но без тебе съм ръждив!

С теб съм в рая - без теб е ад,

в близост ли си - аз съм жив...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сандостен Калций All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...