30 авг. 2012 г., 08:54

Теория за невероятностите...

701 0 5

Теория за невероятностите...

 

             Не анализирай Мига!.. Изживей го!..

                                                            Аз

 

... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,

когато няма даже и звезди,

но не със пожелания обречени,

а с тръпка в разлюляните гърди?..

 

Не се ли умори от Самотата

и в ужаса на всеки следващ ден

да търсиш Бряг и чакаш своя Вятър,

от дългото безветрие пленен!..

 

Аз знам, че вече няма да е същото,

но нека да опитаме поне

да обуздаем на Мига и Чувствата

връхлитащи на яростни коне!..

 

И даже да звучи невероятно-

обичам те до днес, но замълчи

за да накарам Любовта обратно

да трепне и във твоите мечти!..

 

... И нищо, че в косите ни отдавна

оплетоха се нишки от сребро

ще ти открия страшната си Тайна

в това позакъсняло Тържество:

 

обичах те безумно, по човешки,

желаех те със всички сетива,

но някак си абсурдно, с много грешки

не ти доказах някога това!..

 

Тъй в търсене на висшата Хармония

по пътя се изгубихме със теб,

а нейде по завоите- с ирония

сам Дяволът натрапваше обет...

 

... И нищо, че Плътта ще е унила,

в Душите ни обаче, Младостта

невероятно ще е съхранила,

знам, щурата спонтанност на Страстта!..

 

Понеже те, Душите, не стареят

и най-невероятните неща

без доказателства ще оживеят

отново, ако споделим нощта!..

 

И всичките несбъднати Желания,

и Оптимизмът ми необуздан,

и най-невероятните Послания:

ти донеси!..

                     Защото пак съм сам!..

 

И пак в нощта с един файтон вълшебен

да гоним магнетичната Луна,

но стигнем ли я: искам да си вземем

от нежната ѝ, луда Светлина...

 

Божественото в нас да осъзнаем

е най-невероятната мечта,

когато бродим със инстинкт омаен

из Лунните полета на Страстта!..

 

... Най-прелестното нещо дето помня

е вечно разлюляният овал

на твоите гърди във нощ бездомна,

но не от Вятърът!..

                                 Той беше спрял!..

 

А хванати в капана на Сегашнато

и дърпани от Времето напред-

повярвай ми, че няма да е страшно

назад да хвърлим взор със пиетет

 

и само ти, и аз, и Спомените

във най-невероятният си шанс

да изживеем пак годините отронени

от Времето!..

                      ... В чаровен Ренесанс!..

 

... А в утринта тръгни пак мълчаливо

(покръстена във Храма на нощта!)

и ще си доказателството живо:

за най-невероятните неща!..

 

д-р Коста Качев

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Коста Качев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...