30.08.2012 г., 8:54

Теория за невероятностите...

696 0 5

Теория за невероятностите...

 

             Не анализирай Мига!.. Изживей го!..

                                                            Аз

 

... Ще дойдеш ли в самотната ми вечер,

когато няма даже и звезди,

но не със пожелания обречени,

а с тръпка в разлюляните гърди?..

 

Не се ли умори от Самотата

и в ужаса на всеки следващ ден

да търсиш Бряг и чакаш своя Вятър,

от дългото безветрие пленен!..

 

Аз знам, че вече няма да е същото,

но нека да опитаме поне

да обуздаем на Мига и Чувствата

връхлитащи на яростни коне!..

 

И даже да звучи невероятно-

обичам те до днес, но замълчи

за да накарам Любовта обратно

да трепне и във твоите мечти!..

 

... И нищо, че в косите ни отдавна

оплетоха се нишки от сребро

ще ти открия страшната си Тайна

в това позакъсняло Тържество:

 

обичах те безумно, по човешки,

желаех те със всички сетива,

но някак си абсурдно, с много грешки

не ти доказах някога това!..

 

Тъй в търсене на висшата Хармония

по пътя се изгубихме със теб,

а нейде по завоите- с ирония

сам Дяволът натрапваше обет...

 

... И нищо, че Плътта ще е унила,

в Душите ни обаче, Младостта

невероятно ще е съхранила,

знам, щурата спонтанност на Страстта!..

 

Понеже те, Душите, не стареят

и най-невероятните неща

без доказателства ще оживеят

отново, ако споделим нощта!..

 

И всичките несбъднати Желания,

и Оптимизмът ми необуздан,

и най-невероятните Послания:

ти донеси!..

                     Защото пак съм сам!..

 

И пак в нощта с един файтон вълшебен

да гоним магнетичната Луна,

но стигнем ли я: искам да си вземем

от нежната ѝ, луда Светлина...

 

Божественото в нас да осъзнаем

е най-невероятната мечта,

когато бродим със инстинкт омаен

из Лунните полета на Страстта!..

 

... Най-прелестното нещо дето помня

е вечно разлюляният овал

на твоите гърди във нощ бездомна,

но не от Вятърът!..

                                 Той беше спрял!..

 

А хванати в капана на Сегашнато

и дърпани от Времето напред-

повярвай ми, че няма да е страшно

назад да хвърлим взор със пиетет

 

и само ти, и аз, и Спомените

във най-невероятният си шанс

да изживеем пак годините отронени

от Времето!..

                      ... В чаровен Ренесанс!..

 

... А в утринта тръгни пак мълчаливо

(покръстена във Храма на нощта!)

и ще си доказателството живо:

за най-невероятните неща!..

 

д-р Коста Качев

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Коста Качев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...