Терзание
Терзание... Безмилостно пристяга
и плът, и дух с прегръдката си яка
едната съвест в тежко изпитание,
и пита съдно, и без колебание:
" Защо от себе си далеч избяга? "
О, истината нищо не отлага.
Пред грешките " Признавам" не помага
и нямам оправдание...
Терзание.
Съдбата нови пътища предлага,
а любовта забравил ли съм в мрака?
И търся я, без нея е страдание
и в болката съзирам знак- мечтание.
Ръка живот протяга
след терзание.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Асенчо Грудев Все права защищены
