Терзание... Безмилостно пристяга
и плът, и дух с прегръдката си яка
едната съвест в тежко изпитание,
и пита съдно, и без колебание:
" Защо от себе си далеч избяга? "
О, истината нищо не отлага.
Пред грешките " Признавам" не помага
и нямам оправдание...
Терзание.
Съдбата нови пътища предлага,
а любовта забравил ли съм в мрака?
И търся я, без нея е страдание
и в болката съзирам знак- мечтание.
Ръка живот протяга
след терзание.
© Асенчо Грудев All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
