Съдбата люшка ни със смях насам-натам
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам!
Останаха в далечните години
и подвизите на паркетен лъв,
звезда на балове със гръмко име
и между равните – по блясък пръв.
Опитвам пак със гордата осанка -
приличам на проскубан стар петел,
възкàчил се на купчина останки,
нелепо героична поза взел...
Макар, че съм напред с материала
на табла, карти и какво ли не,
все още имам гордост оцеляла,
за да играя в димно кафене.
Да ми говори някой за туршии,
или какъв там боб му се родил...
О, моля ви, не са за мене тия -
да! - битовизми във свободен стил!...
Тук на кого ли мога да разкажа
романа си с графиня Валоà?
За нощите в казиното на плажа,
любовните задявки на луна?...
Шегите на съдбата са зловещи –
люлее ни със смях насам-натам,
играе си като с ненужни вещи
и ни захвърля в някой ъгъл там!
Да, вече съм във ъгъла, но зная –
дори да си отида още днес,
достойно трябва да посрещна края.
Аз може да съм бивш, но съм със чест!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Роберт Все права защищены
