( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам!
Останаха в далечните години
и подвизите на паркетен лъв,
звезда на балове със гръмко име
и между равните – по блясък пръв.
Опитвам пак със гордата осанка -
приличам на проскубан стар петел,
възкàчил се на купчина останки, ...