Роби (Роберт)
511 3523
21.09.2017 г., 7:07 ч.

Съдбата люшка ни със смях насам-натам 

  Поезия » Друга
954 4 15

( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)

 

А беше време – викаха ми „Лорда”...

Наперен, лъскав, строен бонвиван!

Да, беше време...Вече съм зад борда.

Какво съм днес – самият аз не знам!

 

Останаха в далечните години

и подвизите на паркетен лъв,

звезда на балове със гръмко име

и между равните – по блясък пръв.

 

Опитвам пак със гордата осанка -

приличам на проскубан стар петел,

възкàчил се на купчина останки,

нелепо героична поза взел...

 

Макар, че съм напред с материала

на табла, карти и какво ли не,

все още имам гордост оцеляла,

за  да играя в димно кафене.

 

Да ми говори някой за туршии,

или какъв там боб му се родил...

О, моля ви, не са за мене тия -

да! - битовизми във свободен стил!...

 

Тук на кого ли мога  да разкажа

романа си с графиня Валоà?

За нощите в казиното на плажа,

любовните задявки на луна?...

 

Шегите на съдбата са зловещи –

люлее ни със смях насам-натам,

играе си като с ненужни вещи

и ни захвърля в някой ъгъл там!

 

Да, вече съм във ъгъла, но зная –

дори да си отида още днес,

достойно трябва да посрещна края.

Аз може да съм бивш, но съм със чест!...

 

© Роберт Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Алекс, радвам се, че си спомняш този стих!...Има един израз: "Най-добрите си отиват първи!..." И май е прав този, който го е казал!...Поздравче от мен!...
  • Ооо! На перона пред втори вагон ми е много любим! Ти си ми цял в тоя стих! Спомням си го много добре! Имаше букет бели рози, бяла якичка, на рамото лоден и подпрян на бастунче или на чадърче май беше. Страхотен стих! Съжалявам, че си го изгубил тоя човек, явно е бил много важен за теб. Нека почива в мир. Благодаря ти, че отдели време да ми отговориш така подробно
  • Честит празник, приятели!...
    На всички, които отделиха време на този стих, благодаря сърдечно!
    Алекс, вярно е наблюдението ти, че нямам много посвещения. За прототипа на този лирически герой тук, имам още три стихотворения - "На перона, пред втори вагон", "Да жадуваш тишина", "Жените ми да ме запомнят хубав". За съжаление отдавна се пресели в друг, по-хубав свят и много ми липсва!...
    Желая на всички добро настроение и творческо вдъхновение!...
  • Имаше една песен в която се пееше: Никой не може да ми отнеме: любовта на хората, вярата в тях, вярата в тях... Та така и за лирическият ти герой, Роби. Проскубан или напет, когато обича, когато някой го обича, сърцето няма възраст. Поздравления за силното посвещение!
  • Много ми хареса! Поздрав!
  • Бях забравила да оценя, извини ме. Сега го направих. Поздрави!
  • Честно казано, този тип мъже, от които е твоят герой, въобще не ме привлича, напротив... Но перото ти и тук е работило майсторски! Поздрави!
  • Човек на честта. Хареса ми! На който е посветен трябва да е много щастлив, не съм забелязала да го правиш често
  • Ватманът си е ватман, но надали заслужава такова внимание...
  • Мисля, че ти е рано за „бивш“. А що се отнася до честта и достойнството, то това е твоята сила. А с тези сърдечни показатели, бивш скоро няма да станеш. И с толкова фенки като мен.... Браво Роби! Пак ме поклони.
  • Хубаво е, човек да бъде с чест, но не бива и да лежи на стари лаври. Времената се менят и човек трябва да се адаптира.... за да е пак на ниво. Поздравления, Роби!
  • ДА! ДА! И ПАК ДА!
    Каквото и да правиш, прави го с достойнство и чест! Както винаги в десятката, Роби! Поздравления!
  • Браво за финала, Роберт!
  • Добро утро! Прекрасно е! Благодаря за удоволствието!!!
  • "Аз може да съм бивш, но съм със чест!..." И аз мисля така!
Предложения
: ??:??