Съдбата люшка ни със смях насам-натам
( Терзанията на един паркетен лъв - посветено)
А беше време – викаха ми „Лорда”...
Наперен, лъскав, строен бонвиван!
Да, беше време...Вече съм зад борда.
Какво съм днес – самият аз не знам!
Останаха в далечните години
и подвизите на паркетен лъв,
звезда на балове със гръмко име
и между равните – по блясък пръв.
Опитвам пак със гордата осанка -
приличам на проскубан стар петел,
възкàчил се на купчина останки,
нелепо героична поза взел...
Макар, че съм напред с материала
на табла, карти и какво ли не,
все още имам гордост оцеляла,
за да играя в димно кафене.
Да ми говори някой за туршии,
или какъв там боб му се родил...
О, моля ви, не са за мене тия -
да! - битовизми във свободен стил!...
Тук на кого ли мога да разкажа
романа си с графиня Валоà?
За нощите в казиното на плажа,
любовните задявки на луна?...
Шегите на съдбата са зловещи –
люлее ни със смях насам-натам,
играе си като с ненужни вещи
и ни захвърля в някой ъгъл там!
Да, вече съм във ъгъла, но зная –
дори да си отида още днес,
достойно трябва да посрещна края.
Аз може да съм бивш, но съм със чест!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Роберт Всички права запазени
