Тетрадката моя, забравена жива...

Поэзия » Другая

1.6K 16 11

Тетрадката моя, забравена жива,

с един пожълтял от стоене късмет,

единствено в нея с почерка жилав-

любов съм възпявала ред подир ред.

За явни и тайни сърдечни капризи,

дори на врага си подавах ръка.

Най-чистите думи казвах на Ближния,

а той не дочуваше нито една...

Въздушните кули и замъци с пясък

сама построих и населих сама.

Принцеса и вещица също била съм,

море съм лекувала с жива вода.

Но днес изтрезняла, вече не мога

да лизна от патоса градус с душа.

Когато тетрадката стигне до Бога,

излъган и той ще си каже: Живя!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Върнах се, да презаредя. Благодаря!

2019-04-04T11:05:37+03:00
Веси_Еси (Еси)

С Младен и Роби. Докосваща е поезията ти, Райне! Възхитена съм... отново!

2018-11-03T20:57:06+02:00
Елка (Елка Тодорова)

Прекрасен стих! Поздрави!

2018-11-03T20:10:03+02:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

"Най-чистите думи казвах на Ближния,
а той не дочуваше нито една..."
Колко познато! И колко хубаво казано! Поздравления, Райне!

2018-11-03T18:18:45+02:00
Роби (Роберт)

"...Въздушните кули и замъци с пясък
сама построих и населих сама.
Принцеса и вещица също била съм,
море съм лекувала с жива вода..."
С респект от умението ти да създаваш дълбока и красива поезия, достойна за възхищение!...

2018-11-03T10:25:14+02:00